Zelenite
 
   
Поща от нас
Абонамент
Архив
Предстои
От София

Warning: Creating default object from empty value in /home/bulgreen/public_html/sofia/sredec/modules/mod_fenrislatest/helper.php on line 111

Warning: Creating default object from empty value in /home/bulgreen/public_html/sofia/sredec/modules/mod_fenrislatest/helper.php on line 111

Warning: Creating default object from empty value in /home/bulgreen/public_html/sofia/sredec/modules/mod_fenrislatest/helper.php on line 111

Warning: Creating default object from empty value in /home/bulgreen/public_html/sofia/sredec/modules/mod_fenrislatest/helper.php on line 111

Warning: Creating default object from empty value in /home/bulgreen/public_html/sofia/sredec/modules/mod_fenrislatest/helper.php on line 111

Warning: Creating default object from empty value in /home/bulgreen/public_html/sofia/sredec/modules/mod_fenrislatest/helper.php on line 111

Warning: Creating default object from empty value in /home/bulgreen/public_html/sofia/sredec/modules/mod_fenrislatest/helper.php on line 111

Warning: Creating default object from empty value in /home/bulgreen/public_html/sofia/sredec/modules/mod_fenrislatest/helper.php on line 111
Зелените

Warning: Creating default object from empty value in /home/bulgreen/public_html/sofia/sredec/modules/mod_feed/helper.php on line 46
 
 
 
 
 
 
Контакт - Тениски/Кърпи/Стикери - Сигнализирай! - Позиции - Абонамент
 
   
 
Да намалим боклуците - да ползваме компост
05 Февруари 2012

От Christian Geiselmann

Странно е, че в България, макар че хората толкова си обичат и използват градините (на село), "компостирането" е съвсем непозната работа. Виждам хората на селата, които буквално си хвърлят градинските и кухненските отпадъци (картофени обелки и т.н.)  в общинския боклук, и с това причиняват разходи и т.н. на общината (демек на себе си). Това е безумно, разбира се, предвид че те си имат градинки и дворове... единственото обяснение, който имам е а) през социализма никой не е сметнал какво колко струва б) преди социализма, когато на село въобще не е имало отвозване на боклук, такива неща просто се давали на прасето, или пък ако за това не стават, се слагали на торището. Но идеята за "компост" не е била позната, и не е до ден днешен.

Ипровизиран компост на къмпинг до с. Крапец, 2011 г. направен от членове на МО Средец София на Зелените.

Както и да е, идеята за компостирането трябва да се разпрострянява активно.

Тук в София направихме импровизиран компост в един ъгъл на двора, където живеем. За ограда използвахме стари тухли, които лежаха в двора, след като един зид там се беше срутил. Това беше просто най-лесното решение (най евтино, най-еко), защото материалът беше там. Иначе щяхме да купим например колове плюс метална мрежа (неръждяема), да направим ограда.

Компостирането можеш да го караш до цяло изкуство, виж например тази брошура (на английски).

Но тук в България трябва да започнем с най-елементарното:

  • Да не хвърлим кухненски отпадъци (разтитлени) в общия боклук, а да ги съберем отделно
  • Да приготвим за тях в двора място, където да се разпадат (с помощта на микроорганизмите в почвата)
  • Това място да е оградено с подходящ материал - може дърво, може друго, при което смислен размер е метер по метер и височина 50-70 цм.
  • Да не се хвърлят животински продукти (месо, кокали...) както и не обелките от портокали и лимони
  • Мястото да има капак, защитаващ против дъжд; и да е на място, където няма да се събере локва вода по време на дъжд.
  • Мястото да е с пряк контакт към живата почва, защото микроорганизмите и червейте трябва да влизат отдолу (значи на бетон не става!)
  • Да разберем, че органични (разтителни) материали, като се компостират, няма да миришат. (Хората често казват: "Обаче това ще мирише!" - като те имат предвид ужасната миризма от общинските кофи за боклук. Да, там мирише. Главната причина: Няма достъп за организмите от почвата! Докато в гората, например, нали е пълно с разтителни отпадъци... а мирише ли? Не мирише!)
  • Да гледаме материалите в компоста да са добре смесени, от различен вид, а купчината да не е твърде суха или твърде мокра. При нужда може да се примесват например стари листа (шума) от някакво дърво и т.н. (за повече такива трикове виж брошурата!).
  • Да имаме търпение. Ако искаме от отпадъците да стане по-бързо хубава жива пръст, вече се искат повече техники и знания...

Това са най-важните неща. От тук нататък има още много да се каже, например за разликата между "студено компостиране" (което е бавно) и "горещо компостиране", при което материалът заради бактериите загрява на 70 градуса, и всичко става доста по-бързо...

Има и начин как човек може дори на балкона да направи компост (с помощ на специално сложени червеи), но всичко това ми се струва твърде сложно за началото.

Важното е: Който прави компост със специалната цел да получи добра пръст за зеленчуковата си градина, ще го гледа с доста повече внимание. Първата цел в България обаче за сега е намаляване на количество отпадъци (като тонаж и кубатура), и за това наистина стига най-простичкото нещо, някъде в един ъгъл на двора, където не пречи. Оградата около него, в такъв случай, има само за цел, мястото да изглежда все пак прилично, и да се пази от ровящи кучета.

Нов пример за импровизиран компост от материали намерени на мястото

Като бяхме на море това лято на един къмпинг до с. Крапец, видяхме как хората там, от липса на алтернатива, хвърлиха всичките си кухненски разтителни отпадъци (от дини, от картофи, от домати) в общия боклук... голяма идиотщина! Направихме набързо за този къмпинг един компост на подходящо място (централно, но все пак отстрани, да не пречи). Използвахме и тук стари тухли, а този път дори направихме истински зид (с вар, и варова мазилка), което изглежда доста прилично. Хората там (защото бяха с добра обща култура) веднага започнаха да го ползват и да обучават и децата си да го ползват.

 

Готовият компост привлече доста други семейства на къмпинга да го използват. Таке се намали количеството буклук с доста обелки от дини, картофи и домати.

За хора, които не знаят: само прод и зеленчук.

 

Коментари 

 
0 #2 Стефан 2012-04-13 17:15
:eek: Този сайт се нуждае от редактор! Иначе Christian статийката ти е много приятна и полезна, но грешките в нея я правят не до там приятна за четене. Лили или Крис не могат ли да помогнат с малко редакторска намеса?
Цитиране
 
 
+2 #1 Десислава 2012-02-05 20:45
Колко е елементарно.... Няма оправдание да не се направи!
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

 

<<<
Website architecture: C. Geiselmann
***